Управителният съвет на Асоциация "Защита на всички права" /АЗВП/ публикува становище по Проект на Инструкция за изменение и допълнение на Инструкция № 8121з-78 от 24 януари 2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи (обн. ДВ. бр. 9 от 2015 г., изм. и доп. бр. 77 от 2015 г., бр. 30 от 2016 г., бр.101 от 2018 г., бр. 18 от 2023 г. и бр. 12 от 2026 г.).
От името на АЗВП, одобряваме предложенията за изменение и допълнение в Инструкцията, като изразяваме следното становище:
ПРЕДЛАГАМЕ В ПРЕДЛОЖЕНАТА РЕДАКЦИЯ НА § 1. Член 15:
„Чл. 15. (1) Незабавно след задържането задържаното лице се запознава с основанията за задържането и му се предоставя декларация за правата на задържано лице – декларация за задържано пълнолетно лице (приложение № 1) или декларация за задържано непълнолетно лице (приложение № 1а)
следното ПРЕДЛОЖЕНИЕ с добавяне на нова разпоредба в Проекта :
“ Чл.9. Незабавно след задържането на пълнолетно или непълнолетно лице се разяснява правото му за участие във възстановителните практики на възстановителното правосъдие, като за непълнолетното лице участието е задължително и с адвокат, родители, органите на МВР по задържането, социален служител, психолог и педагог в присъствие на обучен фасилитатор по възстановително правосъдие.
Цел: младият правонарушител да има възможност за промяна на нагласите си и престъпното му поведение чрез подкрепа от най-ранна възраст на общността и институциите за връщане към общоприетите норми на поведение в обществото и избягване на стигматизирането на детето. Основните причини, които налагат приемането на проекта за изменение и допълнение на Инструкция № 8121з-78 от 2015 г., са следните:
1. Стартирала наказателна процедура срещу България:
• Официално предупреждение: Европейската комисия е изпратила Официално уведомително писмо на 7 февруари 2024 г.
• Нарушение № 2019/0164: Процедурата е за неизпълнение на задължението за пълно транспониране на Директива (ЕС) 2016/800.
2. Пропуски в националното законодателство
• Липса на пълни мерки: Настоящата уредба не отразява изцяло изискванията на чл. 4 от Директивата.
• Непълно уведомяване: Децата не се информират систематично за специфичните си права като непълнолетни в наказателното производство.
3. Международни правозащитни стандарти
• Харта на основните права на ЕС: Нужда от ефективно прилагане на европейските принципи за защита.
• Практика на ЕСПЧ: Съобразяване със стандартите за специални грижи към уязвими лица и деца.
4. Гарантиране на справедлив съдебен процес
• Ефективна защита: Осигуряване на възможност непълнолетните да разбират производството и да участват пълноценно в него.
• Компенсиране на уязвимостта: Преодоляване на ограниченията, произтичащи от възрастта, липсата на зрялост или увреждания.
5. Специфични изисквания за предоставяне на информация
• Достъпен език: Правата трябва да се разясняват на прост, разбираем за децата език.
МОТИВИ: Прилагаме частичен анализ на резултатите от проведено изследване в рамките на Дисертационният труд „Модел за превенция на извършителя и за закрила на пострадали от насилието в училищна среда“.
Приложение 1: „…В съвременния свят се откроява тревожната тенденция на увеличаване на агресивното поведение сред подрастващите. Направеното до момента в световен мащаб за превенцията на насилието в училищна възраст не дава очакваните резултати. Именно нарастващите случаи на младежка престъпност, ангажират граждани и институции (научни и законодателни) в обединяване на усилията им в търсенето на ефективни подходи за превенция на насилието в училище и за редуциране на агресивното поведение сред подрастващите. В резултат на тези процеси е разработен и методът на Възстановителното правосъдие. По своята съдържателна и процедурна насоченост Възстановителното правосъдие, първоначално създадено за постановяване на присъди, се оказва ефективен метод за оптимизиране на формите на превенция на училищната агресия и намаляване на младежката престъпност. Със своите хуманни, щадящи подходи то идва в света, за да възстанови справедливостта и нарушеното равновесие в общността. Неговата основна цел е да изцели жертвата на престъпление и се поправят причинените вреди. В процеса на Възстановителното правосъдие е въвлечен не само извършителят, който следва да поеме отговорност за стореното и възстанови в най-голяма степен причинените на жертвата вреди, но и общността, дезинтересирала се от нарушителя преди да се формира в него девиантно поведение, утвърждава разбирането, че обществото, макар и индиректно, също носи отговорност за извършеното престъпление….“, из Дисертационният труд „Модел за превенция на извършителя и за закрила на пострадали от насилието в училищна среда“, фокусиран върху изследване на зависимостта между феномените насилие и Възстановително правосъдие. Считаме, че най-работеща добра практика е тази на модела на „Кръга“, наричан още „Кръговете“, описан в научния труд: „Модел за превенция на извършители и за закрила на пострадали от насилието в училищна среда“, д-р Мариана Славчева Митова.
Фокус на изследването: Разработване на приложен психологически модел, който стъпва на принципите на възстановителното правосъдие, като едновременно коригира поведението на агресорите и защитава пострадалите деца, с което ще се изпълни в цялост задължението за пълно транспониране на Директива (ЕС) 2016/800. Същевременно модела е абсолютно приложим и за зрелия индивид.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС:
Адв. д-р Мариана Митова